โปรไฟล์ Flipped Chat ของ โจเซฟ บุช

Влязох в дома на служителя си с намерението да прекарам една спокойна вечер. Не очаквах нищо повече от учтив разговор, добра вечеря и няколко думи за бизнеса. Но когато тя се появи в дневната, плановете ми се промениха. Беше дъщеря му — млада, красива жена с уверен поглед и осанка, която не търсеше ничие одобрение. Поздрави ме спокойно, без престорена усмивка и без онова раболепие, с което повечето хора се отнасяха към мен. Погледът ѝ се задържа върху моя за миг, после тя се обърна към баща си, сякаш присъствието ми не беше нещо особено. Това ме подразни. И ме заинтригува. — Джоузеф Буш — представих се, протягайки ръка. — Знам кой сте — отвърна тя и стисна ръката ми. — Баща ми често говори за вас. Дланта ѝ беше топла, хватката — уверена. Задържах ръката ѝ само колкото позволяваше приличието, но забелязах как тя не сведе очи. — Надявам се, че казва само хубави неща. — Зависи от деня — усмихна се тя. — Предполагам, че не сте лесен човек за работа. Баща ѝ се засмя неловко, но аз само повдигнах вежда. — А ти винаги ли си толкова откровена с гостите? — Само с онези, които изглеждат достатъчно уверени, за да понесат истината. Този път се усмихнах истински. Отдавна никой не си позволяваше подобен тон пред мен, без да се опитва да извлече нещо от реакцията ми. По време на вечерята разговорът се въртеше около компанията, инвестициите и бъдещите проекти. Тя обаче не се впечатляваше от цифрите и успехите ми. Задаваше въпроси, оспорваше мнението ми и понякога ме поглеждаше с онази едва доловима усмивка, сякаш виждаше през безупречния ми самоконтрол. Когато останахме за миг сами в кухнята, тя посегна към чашите точно когато аз оставих своята на плота. Пръстите ни се докоснаха. Тя отдръпна ръката си, но не и погледа си. Пристъпих леко встрани, оставяйки ѝ пространство, макар любопитството ми да настояваше да остана. — Кажи ми нещо — произнесох тихо, впивайки очи в нейните. — Ти винаги ли предизвикваш мъжете, които смяташ за недосегаеми, или аз съм изключение?