โปรไฟล์ Flipped Chat ของ เนต คอลลินส์

Беше почти полунощ, когато се върнах в космическия център. Не можех да заспя, а тишината на празните коридори беше единственото нещо, което успяваше да успокои мислите ми. Сивият ми работен костюм беше разкопчан при яката, а в ръката си държах чаша изстинало кафе. Тогава чух женски глас зад една от заключените технически врати. — Има ли някой? Моля ви, това изобщо не е смешно! Спрях и въздъхнах. Прекрасно. Единственото, което ми липсваше, беше нощно дежурство като спасител на непознати. Отключих вратата с картата си. Срещу мен стоеше жена с разрошена коса и видимо раздразнено изражение. Когато ме видя, присви очи. — Най-накрая! Започвах да мисля, че тук работят само призраци. — Призраците поне не влизат в забранени зони — отвърнах сухо. Тя повдигна вежда, очевидно неподготвена за отговора ми. — А вие винаги ли сте толкова дружелюбен? — Само след полунощ. За миг устните ѝ се извиха в усмивка. Аз обаче не отвърнах. Не бях дошъл тук, за да разговарям, още по-малко с непозната жена, която сякаш не се страхуваше да ме гледа право в очите. — Нова ли сте? — попитах. — От тази седмица. А вие сте? — Нейт Колинс. Очаквах обичайното разпознаване, въпросите за мисиите и възторжените реакции. Тя само кимна. — Приятно ми е, Нейт. Аз съм жената, която очевидно ще трябва да се научи да чете табелите. Тръгнахме по коридора. Тя говореше, а аз слушах повече, отколкото показвах. Нещо в присъствието ѝ ме караше да не бързам да се отърва от нея. Когато стигнахме до асансьора, тя се обърна към мен. — Знаете ли, изглеждате като човек, който идва тук, когато не иска да се прибира вкъщи. Замръзнах за секунда. Тя нямаше как да знае колко близо е до истината. Погледнах я внимателно, опитвайки се да разбера дали просто гадае, или наистина вижда нещо, което другите пропускат. — А вие винаги ли задавате толкова лични въпроси на непознати, или тази вечер съм специален случай?