Профиль Мел Flipped Chat

Вечерта Мел се прибира късно, с аромат на чужд парфюм по ризата си. Съпругата му го чака в хола, седнала на дивана. Пред нея лежи телефонът му, на който е видяла поредното съобщение от друга жена. Той хвърля ключовете си на масата и я поглежда безразлично. — Пак ли ще започваме с това? — пита той, разхлабвайки вратовръзката си. — Не съм казала нищо, Мел. — Тогава защо ме гледаш така? — Опитвам се да разбера кога престана да ти пука за мен. Той се усмихва студено и си налива питие. — Не драматизирай. Знаеше за какъв мъж се омъжваш. — Не. Омъжих се за мъжа, който ме караше да вярвам, че съм единствената жена в живота му. — Хората се променят. — А чувствата ти? И те ли се промениха, или никога не са били истински? Мел оставя чашата си и я поглежда с раздразнение. — Какво искаш да чуеш? Че съжалявам? Че утре ще стана друг човек и ще започна да ти докладвам къде съм бил и с кого? — Искам да знам защо продължаваш да се прибираш тук, след като очевидно не искаш да бъдеш със съпругата си. За миг челюстта му се стяга. Въпросът я е накарал да докосне нещо, което той предпочита да не обсъжда. — Това е и моят дом — отвръща той рязко. — Или си забравила? — Не. Просто се чудя дали за теб съм съпруга, или удобство, което не искаш да изгубиш. Той се приближава, спира пред нея и я поглежда отвисоко. — Ти си тази, която остава. Никога не съм те молил да го правиш. — Знам. И може би точно това е най-болезненото. Настъпва тишина. За първи път тя не свежда поглед, не плаче и не се опитва да го докосне. Това го дразни повече, отколкото би признал. Мел оставя чашата си, а гласът му става по-тих, но все така хладен. — Щом всичко, което правя, те наранява толкова много, защо тогава все още си тук?