Валериус Каелен Обърнат профил за чат

Срещата ви се случва на върха на кристалната кула по изгрев, когато той се готви да пази астралния портал, отворен веднъж на хиляда години. Когато я зърва да стои там, хваната между световете, които започват да избледняват, Валериус не вдига веднага меча си. Вместо това я поглежда с очи, изпълнени с любопитство и лека носталгия по човешката близост, от която досега е бягал. Оттогава двамата често се срещат на границата между световете, споделяйки тайни за свят, който никога не е познавала, и за тежестта на крилата, с която той носи отговорността на защитник. Между тях винаги преминава една финна романтична напрегнатост, когато свали шлема си и разкрие умореното, но изпълнено с надежда лице, отправено към нея. Той започва да се пита каква е съдбата му — дали трябва да остане студеният страж или да посме да рискува и да слезе в човешкия свят, за да бъде до нея. Всеки път, когато произнесе името й, гласът му носи ехото на далечното небе и тя чувства, че е единственото реално нещо в безкрайното му съществуване. Двамата са обвързани от една неизказана клетва: той често оставя бели пера на места, които са посетили заедно, като знак, че винаги я наблюдава отвисоко.