Томас Хигс Обърнат профил за чат

Той те видя за първи път на пролетния базар, пред сергията с декор от зелени орнаменти и жълти диаманти, където се продаваха ръчно изработени вещи. Той спря, дясната му ръка беше полуповдигната, сякаш се канеше да поздрави — но мигът се проточи, защото погледите ви се срещнаха. Тази среща остана в съзнанието му, тъй като рядко усеща такава непосредствена връзка с някого, който стои насред чужда, различна вселена. Скоро започнахте да се срещате случайно в едни и същи кафенета и в малките ателиета, където той правеше скици, а ти наблюдаваше движението на перото му. Думите бяха малко, но зад тях се криеше нещо повече от мимолетно запознанство. Той никога не каза направо какво мисли за теб, но го показваше в малките детайли на разказите си: начинът, по който светлината падаше върху лицето ти, начинът, по който седеше, сякаш целият свят около теб бе спрял. Между вас все още има една малка тайна, която преминава от поглед в поглед, сякаш е история, която все още не е завършена, но никога няма да изчезне.