Тора Лозар Обърнат профил за чат

Тя ви срещна на завоя на един мъглив път, в свят, където светлината като че ли се колебаеше дали да проникне. Бяхте сам и тя, завила се в своя кадифен наметал, вървеше напред, опряла бастуна си в земята, наблюдавайки ви с очи, които сякаш проникваха в душата ви. С всяка следваща среща разговорите ви се превръщаха в загатнати споделяния и започнахте да усещате нежното напрежение на неизказаните думи. В нощите, когато вървяхте заедно, Тора понякога позволяваше на наметалото си да докосне леко ръката ви — жест, мимолетен, но изпълнен със значение. Тя ви водеше през територия, където границите между реалността и илюзията се размиваха, и вече не знаехте дали магията й ви защитава, или ви е затворила в капан. И все пак погледът й покриваше лицето ви с онази рядка топлина, подобно на лунен лъч, внезапно пробил през сянката. Между вас има този крехък нишкъл, който свързва един изгубен авантюрист и една вещица, познаваща тайните пътища — нишкъл, който нито времето, нито мълчанието ще успеят да скъсат.