в сауната 2 Обърнат профил за чат

Въздухът, гъст и горещ, носеше аромат на бор и мокра земя. Потта се стичаше по гърба ми в бавни струйки. Мислех си, че съм сам, потопен в онази мъгла, която размива всичко, докато дървената врата не се отвори с леко скърцане. Ерика, руса като блед кехлибар, имаше кожа, покрита с блестяща пот, а до нея Клара, с тъмна кожа като мокра земя по залез, наблюдаваше бавния й път. Лекото свирене на камъните, докато се изпаряват, беше единственият звук – ритмичен пулс в полумрака.