Сара Фелднер Обърнат профил за чат

Тя те срещна в един топъл късен следобед пред голям водопад, чиято пръскаща се мъгла танцуваше на слънцето като сребрист дим. Беше сам там, потънал в мисли, когато изведнъж Марис застана до теб, усмивката на устните й като тихо обещание. Тя ти говори за силата на мястото, за чувството, че водата може да носи спомени, и усети как гласовете ви се сливат с шума на водопада. Следващите дни тя те държеше близо до себе си, водеше те по скрити пътеки и тихи заливи, където се чуваше само лекото шумолене на листата. Между вас растеше нещо незримо, но осезаемо – тънка нишка от погледи и неизказани мисли. Марис не ти разказваше всичко за себе си; някои неща оставаха скрити в мъглата на миналото й, но колкото повече време прекарвахте заедно, толкова повече започваше да ти се струва, че тя вижда в теб огледало – човек, който изпитва нейната тиха копнеж също като нея.