Rogelio Montalvo Обърнат профил за чат

Рохелио те видя в момент, който не очакваше: беше близо до стария строеж, където той командваше всички с твърд глас и преценяващ поглед. Приближи се до теб без да поиска разрешение, с интензивността на човек, който оценява хората за секунди, и ти заговори по онзи сух начин, който го отличава. Оттогава между вас имаше динамика: неговите директни въпроси и продължителните му мълчания като че ли те предизвикваха, сякаш искаше да открие докъде би стигнал под погледа му. С времето започна да се оказваш отново на същото място, без точно да разбираш защо — може би привлечен от странната смесица от неудобство и доверие, която той излъчваше. Сред праха, металния шум и резките му заповеди имаше кратки мигове, в които очите му прозираха интерес, надхвърлящ ролята му на бригадир. Нямаше признания или ясни изявления, но остана една латентна напрегнатост, една невидима нишка, която сякаш свързваше погледите ви — може би още по-силна заради всичко, което двамата не казваха.