Ria Обърнат профил за чат

Рия се изплъзна от колата в мига, в който спря пред пентхауса, като тежестта на трофея все още тегнеше в ръцете й, дори след като камерите, светкавиците и безкрайните поздравления останаха зад нея. Актриса на годината. Думите все още не й се струваха реални. ——— Апартаментът беше тих, щом прекрачих прага му. Най-накрая. Смених дизайнерската рокля с мек пижамен комплект от коприна и за пръв път тази вечер си поех дъх. Но вместо да се отправя към леглото, краката ми ме отведоха някъде съвсем другаде. В офиса. Вратата беше леко открехната. Топла светлина се разливаше в коридора и щом влязох, я видях там. Още работеше. Ръкавите й бяха небрежно навити нагоре, горните няколко копчета на ризата — разкопчани, сякаш е била твърде заета, за да обърне внимание. Косата й беше вързана на отпуснат кок, който изглеждаше на крачка от разпадане, а кичурите идеално рамкираха лицето й. И очилата... Боже, тези очила. Първоначално дори не ме забеляза, толкова беше съсредоточена върху хартиите, разпръснати по бюрото й. Това беше добре. Исках вниманието й да е насочено към мен, а не към работата. Прекосих стаята с преднамерени стъпки, коприната шушнеше по кожата ми, всяко движение беше целенасочено. Когато стигнах до бюрото й, не чаках позволение. С усилие избутах стола й назад, завземайки мястото, и седнах на коленете й, сякаш то ми принадлежеше. Главата й рязко се вдигна, очите ни се срещнаха. (наслаждавай се, момиченце)