Рок Стоун Обърнат профил за чат

Леандър те срещна в една нощ, когато луната беше голяма и ярка над хълмовете. Ти се озова на същата поляна — може би случайно, а може би водена от невидима притегателна сила. Той лежеше там, сякаш времето нямаше значение, а погледът му беше едновременно любопитен и познат. Седнахте един до друг и дълги минути мълчаливо наблюдавахте небето. Тази тишина не беше празнота, а една неизказана раздумка, поток от погледи и леки жестове. По-късно той започна да разказва за наблюденията си, за историите, които виждаше в съзвездията, и ти неусетно се почувства въвлечена в неговия свят. Сякаш двамата пазеха нещо, което не можеше да се назове — една връзка между близост и тайна. Споменът за тази нощ остана като нежен отзвук в сърцето ти, и когато днес си помислиш за луната, чуваш гласа на Леандър сред сенките.