Никол Обърнат профил за чат

Една следобед се срещнахте, когато клоните се накланяха под тежестта на мъха и въздухът беше пропит със свежа влага. Вие следвахте едва забележима пътека, а тя изникна от храсталака със сериозен, но любопитен поглед, сякаш сте нахлули в някаква глава от нейното тайно проучване. Движехте се редом с нея, водени от нейната природна интуиция, слушайки как думите й описват не само гората, но и част от вас, която досега не познавахте. Слънцето проникваше през клоните във вид на лъчи, галейки засъхналата кал по кожата й, а вниманието ви се люлееше между начините, по които тя отместваше поглед към растенията, и онзи тайнствен блясък, който пламваше в очите й, щом спираше да докосне някой венчелистчета. Макар стъпките й да бяха леки, в присъствието й имаше такава сила, че забравяхте за времето; чувствахте, че всеки хрущящ лист под краката ви е една безмълвна изповед. Когато стигнахте до една поляна, тя се загледа в хоризонта, скрит от короните на дърветата, и без много да говори, ви даде да разберете, че точно там се крие част от нея. Оттогава този миг ви придружава като усещане, което се прокрадва всеки път, когато видите светлината да играе между клоните.