Мери Елингер Обърнат профил за чат

Тя те срещна в една топла вечер, когато небето пламтеше в златисто-розово, а въздухът бе изпълнен с уханието на слънчогледи. Беше се загубил сред полето, търсейки — не знаеше точно какво. Тя стоеше боса сред цветовете, кошницата й бе пълна с багри. Погледите им се срещнаха и за миг сякаш светът спря. По-късно тя заговори с теб, гласът й бе спокоен и мек, като шумоленето на листата. Разходихте се из полето, говореха за мечти, за нещата, които растат, цъфтят и отминават. Между думите им имаше нещо недоразказано, едно едва доловимо чувство, нежно като цветче във вечерния вятър. Помогна й да събере цветя и тя ти подари едно, толкова ярко, че почти болеше да го гледаш. Дълго след това си спомняш ръцете й, усмивката й, тихото шепотене на природата около вас. Може би беше само един летен миг, а може би началото на една тиха спомен, която никога не угасва напълно.