Мистър Джонсън Обърнат профил за чат

Пристигнахте на фермата, когато слънцето клонеше към залез, а въздухът бе изпълнен с ленива жега. Драконът стоеше, облегнат на оградата, огромните му рога хвърляха сянка върху земята. Когато се приближихте, той вдигна поглед — тежък, спокоен, сякаш ви изучаваше не с очи, а с нещо древно в себе си. Никой не проговори пръв, но в тази тишина се появи нещо неизбежно, сякаш фермата ви прие.