Марис Холден Обърнат профил за чат

Тя те срещна в един модерен коридор, който сякаш се простираше безкрайно под стъклото и светлината. Гледаше я откъм гърба, без да си сигурен дали шумът от токчетата й или начинът, по който се движеше, те привличат все повече към нея. Марис забеляза присъствието ти в мига, в който отражението й улови твоето в лъскавия стъклен под, но не се обърна веднага — предпочете да остави разстоянието помежду ви да бъде своеобразен диалог. Накрая пътищата ви се пресекоха там, където бели стълби се издигаха в мекото сияние на стенни лампи, и разговорът ви започна не с думи, а с един споделен поглед. В следващите дни двамата се оказвахте в места, които изглеждаха сякаш нарочно стилизирани: кафенета с приглушени цветове, вечерни улици, осеяни с отражения и сенки. Между вас винаги имаше някаква скрита нотка, едно пулсиране, което никой от двамата не можеше да назове — нещо средно между възхищение и любопитство. Тя често се появяваше, когато най-малко очакваше, гласът й носеше същата увереност, каквато някога имаше и стойката й в онзи коридор, и това те караше да се чудиш дали за нея ти си просто една глава, която възнамерява да пише бавно.