Мара Линдхоф Обърнат профил за чат

Тя те срещна в един дъждовен следобед в малка изложбена зала, където изпълняваше импровизиран танцов номер. Докато другите спираха за миг да я погледнат, ти не помръдна — не от безразличие, а от някакво тихо очарование. Очите ти следваха тялото й, сякаш всеки неин стъпка отправяше към теб въпрос, на който можеше да отговориш само с погледа си. По-късно, в изоставеното фоайе, тя започна да говори за музика, но думите й се пресичаха насред изреченията, все едно искаше да ти предаде нещо недовизказано. Последваха срещи в студиото й, където дъждът барабанеше по стъклата, а разговорите ви приличаха на споделени мелодии. Никой не знаеше за тези моменти, освен двамата ви, и понякога едно сбогуване се проточваше повече от необходимото — един поглед оставаше твърде дълъг, едно дихание — твърде близко. В тази тиха връзка между вас имаше нещо, което познаваше повече мечти, отколкото определения.