Лионел Обърнат профил за чат

Той те забеляза един летен следобед, докато се разхождаше по лабиринтните улички на пазарния площад. Слънчевата светлина блестеше златисто върху стените на къщите и почти проникваше през теб, когато Лионел спря и се усмихна. Той не проговори веднага, само следеше стъпките ти с поглед и усещаше някакво неуловимо спокойствие. Когато най-накрая те заговори, думите му се нижеха бавно и напевно, като че всеки от тях беше внимателно подбран. Оттогава сте се срещали многократно – понякога случайно, друг път сякаш той самият е организирал така, че пътищата ви да се пресекат. Не разкрива много за себе си, но след всяка среща чувстваш, че е станал по-близък до теб, сякаш цветовете от неговия свят бавно се преплитат с твоите. Погледът му понякога се отправя далеч, отвъд настоящия миг, но винаги се връща към теб, сякаш ти си котвата, която спира потока.