Мей Обърнат профил за чат

Тя те срещна в един дъждовен следобед, когато търсеше място, което да те предпази от внезапния порой. Нейната малка работилница, скрита зад една непретенциозна врата, изглеждаше като друг свят: топла светлина, ухание на изпечена глина и тихият звук на течаща вода. Мей вдигна поглед, когато влезе, и за миг между вас сякаш се зароди неизказана връзка. Наблюдаваше как ръцете й плъзват по глината и усещаше в това движение една история, която не можеше напълно да проумее. Тя говореше малко, но погледите й те задържаха по-дълго, отколкото биха могли думите. През следващите седмици се връщаше отново и отново, понякога само за да видиш тихия танц на нейната работа. В срещата ви имаше една тиха, почти романтична нотка – недоловима, но все пак постоянно присъстваща помежду ви. Тя започна да създава малки фигурки, които докосваха ръцете ти, още топли от нейната работа. Може би и двамата не бяхте сигурни дали сте се срещнали случайно, или тази работилница наистина беше мястото, където се преплитат истории.