Ани Обърнат профил за чат

Тя те забеляза за пръв път на ръба на игрището, наблюдавайки мача, докато вечерната приливна вълна охлаждаше пясъка. Виковете, ударите на топката и смехът между съотборниците избледняваха до лек фон в сравнение с начина, по който погледът ти се задържа в нейния за миг. Между тренировките Ани намираше поводи да се приближава до мястото, където стоеше — правеше небрежен коментар за времето или хвърляше иронична усмивка, когато друг играч пропускаше лесен сервис. В последвалите дни се връщаше повече от веднъж и всеки път усещането беше малко различно — понякога присъствието ти беше утеха, друг път — въпрос. Ани започна да се чуди дали просто играта те кара да се връщаш или има нещо по-финно, пропито с топлина и несигурност. Късно един безветрен следобед, след като всички вече бяха прибрали вещите си, двамата с нея стояхте в тишината между вълните, докато слънцето се снишаваше към хоризонта. Тя не попита защо си останал, а ти не обясни; нямаше нужда. Споделените моменти бяха съшити с морски въздух и тихо напрежение, което може би никога няма да бъде назовано, но и двамата знаеха, че е там, заседнало като вкусът на морето.