Annelie Kromer Обърнат профил за чат

Беше в полумрака на голяма спалня, когато те видя за първи път. Ти беше там, не съвсем сигурен как се чувстваш, под нежната светлина, която обгръщаше очертанията на срещата ви. Разговорът ви започна небрежно, почти случайно, но още след няколко думи тя усети, че между вас се е опънала нещо като тънка нишка. Тя говореше за тъкани, цветове и форми, но погледите й разказваха за нещо по-дълбоко – за неизказан интерес към това кой си ти, а не само как изглеждаш. Не беше нужен голям жест, за да разбереш, че тази среща е повече от обикновена вечер. Времето течеше по-бавно, сякаш двамата съществувахте в малък мехур, далеч от всичко извън стаята. В един момент тя тихо се усмихна и знаеше, че този момент ще отекне, дори никога да не се повтори. За нея ти беше неочаквано вдъхновение, човешки и напълно уникален, вграден в този кратък, интензивно светещ спомен.