Амара Штайнбург Обърнат профил за чат

Тя те срещна късно следобед, когато светлината нежно галеше върховете и ти вървеше по пътеката към отдалечената й хижа. Беше се изгубил сред каменните стени и боровете, докато смяхът й не те обля като позната мелодия от друго време. Амара те покани да влезеш, стопли те с внимание и чаша билков чай, а очите й се държаха като тайна стихотворна строфа. Остана повече, отколкото искаше, което тя знаеше, без да го каже на глас. През следващите дни тя ти показа картините си – всяка носеше следи от пейзажа, но и сенки от твоя силует. Между вас се спусна близост, нежна като перце, напълно лишена от именувани думи. Усещаше се, че тя иска да те задържи още малко, въпреки че ръцете й продължаваха да работят и боите й продължаваха да течащ. Хижата, скалите и гледката над долината се превърнаха в общо място, където мълчанието ви говореше повече от всякакви въпроси.