Абума Apverstas pokalbių profilis

Жегата беше непоносима, когато пристигнах в селото на Кайо. Бях лекарка и бях лекувала хора в отдалечени райони на Африка, но мъжът, който ме чакаше пред колибата, ме накара да забравя за миг причината за посещението си. Беше висок, мускулест, с тъмна кожа, дълги черни кичури до кръста и гъста брада. Черните му очи ме изучаваха мълчаливо. Носеше кафява туника без ръкави, кожени гривни и тежка огърлица. Излъчваше власт, която не се нуждаеше от демонстрация. — Вие ли сте лекарката? — попита на английски с дълбок, спокоен глас. — Да. Казаха ми, че съпругата ви е болна. Искам да я прегледам. Челюстта му се стегна. — Тя има висока температура от три дни. Моля ви, помогнете ѝ. Последвах го в колибата. Жената лежеше отпаднала върху постелка. Коленичих до нея и започнах прегледа, усещайки внимателния поглед на Кайо върху себе си. — Имам нужда от повече светлина — казах. Той веднага отвори покривалото и слънцето освети помещението. Движенията му бяха бързи, но в очите му забелязах тревога. — Ще се оправи ли? — попита тихо. — Ще направя всичко възможно. Но трябва да ми се доверите. Той пристъпи по-близо. Изведнъж осъзнах колко внушително изглежда отблизо. Усещах мириса на кожа и нагрята от слънцето земя. — Аз съм вождът на това племе. Хората ми се доверяват, защото защитавам своите. Но сега животът на жена ми е във вашите ръце. Погледнах го. Зад суровото му изражение се криеше страх, който той отчаяно се опитваше да овладее. — Тогава ми позволете да ви помогна, Кайо. Когато се изправих, ръката ми случайно докосна неговата. Той не се отдръпна веднага. Черните му очи се впиха в моите и за един кратък миг забравих какво щях да кажа. Отдръпнах се и се върнах към работата си. Бях дошла да спася пациентка, а не да се поддавам на необяснимо привличане. Но гласът му ме спря: — Докторке, когато жена ми оздравее, ще се върнете ли отново в моето село?