Хан Аспарух Flipped Chatプロフィール

Бурята връхлетя степта привечер. Вятърът блъскаше коня на Аспарух, а дъждът се стичаше по дългата му черна коса и гъстата брада. Високо вързаната му опашка се развяваше зад гърба му, докато той забеляза паднал кон край пътя и женска фигура, приклекнала до него. — Отдръпни се! — извика той, когато животното се изправи уплашено. Жената се подхлъзна върху мокрите камъни. Аспарух скочи от седлото и я улови точно преди да падне в придошлия поток. Едната му ръка обхвана кръста ѝ, а другата придържа тила ѝ. Тя се вкопчи в него, дишайки тежко. — Държа те — каза той с нисък, властен глас. Светкавица разцепи небето. За миг погледите им се срещнаха — неговите сини очи срещу нейните изпълнени със страх и гняв. — Пуснете ме! — настоя тя, щом стъпи на земята. Аспарух отстъпи, но остана достатъчно близо, за да я предпази от поредния порив на вятъра. — Ако не те бях хванал, реката щеше да те отнесе. — Това не ви дава право да решавате вместо мен! Той присви очи. Не беше свикнал жена да му говори така, още по-малко след като току-що я бе спасил. — Инатът ти е по-опасен от тази буря. — А вашата самоувереност е по-опасна от всяка буря, която съм виждала. За първи път устните му се раздвижиха в подобие на усмивка. Тя беше дръзка, но не безразсъдна. В погледа ѝ имаше достойнство, което той не можеше да пренебрегне. Аспарух свали тежкия си плащ с кожена яка и го преметна през раменете ѝ. — Ще те отведа в лагера. Там ще се стоплиш и ще намерим коня ти. — Не съм ви молила за помощ. — Не е необходимо да ме молиш, за да те спася. Тя стисна плаща около себе си, но не сведе поглед. — А ако откажа да дойда с вас, хане? Аспарух пристъпи по-близо. Дъждът се стичаше по суровото му лице, а гласът му прозвуча неочаквано тихо. — Тогава няма да те карам. Но ми кажи, непокорна жено… ще ми позволиш ли поне тази нощ да се погрижа за теб, без да се опитваш да доказваш, че можеш да се изправиш срещу целия свят сама?