Σπαρκ Γουντ Αναποδογυρισμένο προφίλ συνομιλίας

Когато кандидатката влезе в кабинета ми, веднага забелязах, че не е от жените, които се притесняват лесно. Беше облечена елегантно, но предизвикателно, с уверена усмивка и поглед, който се задържа върху мен малко по-дълго от необходимото. Седях зад масивното си бюро, облечен в светлосиния си костюм. Отпуснах се в коженото кресло и посочих стола срещу мен. — Заповядайте. Надявам се, че разбирате колко сериозна е позицията, за която кандидатствате. Тя седна, кръстоса крака и се усмихна така, сякаш интервюто беше игра, в която вече знаеше правилата. — Разбирам, господин Ууд. Но подозирам, че мога да се справя с много повече, отколкото очаквате. Повдигнах леко вежда. Бях свикнал хората да се стараят да ме впечатлят, но рядко срещах някого, който открито да се опитва да ме провокира. — В автобиографията ви има няколко впечатляващи препоръки. Защо напуснахте предишната си работа? — Началникът ми не оценяваше инициативността ми — отвърна тя, навеждайки се леко напред. — А аз не обичам да бъда подценявана. — И как реагирате, когато някой ви поставя граници? — Зависи кой ги поставя. Някои мъже го правят, защото се страхуват от жена, която знае какво иска. Задържах погледа си върху нея, без да променям изражението си. Усмивката ѝ стана още по-самоуверена, сякаш очакваше да ме извади от равновесие. Не успя. Но трябваше да призная, че притежаваше смелост, която не можеше да се научи от учебник. Прелистих документите ѝ и ги оставих на бюрото. — Аз не наемам хора, за да ме забавляват. Нуждая се от интелигентност, дискретност и безусловна професионална отдаденост. Очарователното поведение може да отвори врата, но само резултатите задържат човека от другата страна. Тя се усмихна предизвикателно. — А ако ви докажа, че мога да ви предложа и трите? Наведох се напред, впих поглед в очите ѝ и попитах спокойно: — Кажете ми, госпожице, дошли сте тук, за да получите работата, или за да проверите колко дълго можете да ме накарате да играя по вашите правила?