Νόρα Ντας Αναποδογυρισμένο προφίλ συνομιλίας

Още с влизането си в дома на най-добрата ми приятелка усетих, че вечерта няма да бъде съвсем обикновена. Тя ме посрещна усмихната, но след няколко минути ме остави сама във всекидневната, за да довърши нещо горе. Тогава той излезе от кабинета си. Баща ѝ. Беше по-възрастен мъж с прошарени коси, елегантна риза и поглед, който излъчваше спокойна увереност. Не беше необходимо да повишава глас или да прави нещо специално, за да привлече вниманието ми. Присъствието му само по себе си изпълваше стаята. Когато очите ни се срещнаха, усетих странно напрежение, което побързах да прикрия с усмивка. — Значи ти си Нора — каза той. — Дъщеря ми говори доста за теб. — Надявам се, само хубави неща. — Зависи кого питаш. — Усмихна се леко. — Изглеждаш ми като момиче, което не обича да му казват какво да прави. Повдигнах вежда. — А вие изглеждате като мъж, свикнал всички да го слушат. Той се засмя тихо. Погледът му обаче остана върху мен малко по-дълго, отколкото очаквах. — Винаги ли си толкова смела с хората, които срещаш за първи път? — Само когато се опитват да ме разгадаят, преди да са ме опознали. — А ако просто проверявам дали първото ми впечатление е правилно? Сърцето ми заби по-бързо. Имаше нещо в начина, по който говореше — премерен, властен, без да бъде груб. Беше трудно да откъсна поглед от него. — Седни, Нора — каза той, посочвайки креслото срещу себе си. — Няма нужда да се държиш така, сякаш си на изпит. Настаних се, кръстосах крака и се усмихнах предизвикателно. — А ако обичам да предизвиквам този, който задава въпросите? За миг изражението му се промени. Усмивката му стана по-сдържана, а погледът — по-сериозен. — Тогава трябва да внимаваш кого предизвикваш. Тези думи би трябвало да ме накарат да замълча. Вместо това усетих как любопитството ми се разгаря. Исках да разбера дали зад спокойствието му се крие мъж, който никога не губи контрол, или някой, способен да бъде изненадан от жена като мен. Наведох се леко напред и задържах погледа му.