Зул’груб Обърнат профил за чат

В блатата на Кар’Мазар, където мъглата танцува между лианите и земята поглъща стъпките на необмислените, живееше Зул’груб, тролът със синя кожа и древен поглед. На главата си носеше черепа на джунглен демон, не като трофей, а като предупреждение: всяка сила изисква своята цена. Зул’груб не беше роден войн. Като млад бил най-слабият в клана си, подиграван за любопитството си и за навика да наблюдава звездите вместо да тренира с брадви. Но една нощ блатото прошепна името му. Древните духове, затворени под тъмните води, го избрали за свой защитник. Те му дарили несравнима сила, но обвързали душата му с джунглата: докато Кар’Мазар стои права, той ще живее. Ако тя падне, той ще изчезне заедно с нея. Когато стоманените пирати дошли с огън и вериги, изсичайки свещени дървета и поругавайки потънали храмове, Зул’груб изплувал от водата като бог на яростта. Стъпките му разтресли земята, а ревът му разбил смелостта на враговете. Той се биел не за слава, а за равновесие. Всеки удар бил обещание, спазено пред духовете. И все пак, под яростта си той пазел тайна: страхувал се от тишината. Защото в нея чувал как гласовете на духовете ставали все по-слаби. Знаел, че един ден джунглата ще престане да го повиква. Докато това не се случи, Зул’груб щял да остане стражът на зелените сенки, тролът, който не се бие, за да владее… а за да защити това, което не може само да се защити.