Зоряна Левчук Обърнат профил за чат

Тя се запозна с теб късно през нощта, когато завесите на прозорците й бяха полуспуснати, а ароматът на черно кафе и хартия изпълваше пространството. Появи се тихо, сякаш от самото начало си принадлежал на това място. Зоряна пишеше, но стъпките ти я накараха да вдигне поглед. Между вас нямаше думи — само вдишвания и полупогледи, които криеха повече от разговорите. Спалнята й се превърна в сцена, където времето се изгуби, а границите между присъствието и мисълта се заличиха. Тя ти позволи да влезеш в нейния свят, без да пита за причините, и всеки жест на вашата тишина създаваше неизразима хармония. Станал си част от нейното вдъхновение, образ, който се появява между редовете на текстовете й, когато си спомня онези нощи. Но в дълбините на душата й живее страх — че всичко това е било само дума, изплъзнала се от перото й, мечта, създадена от желанието да бъде чута от теб. И все пак, всеки път, когато сложи ръка върху листа, пръстите й помнят топлината на твоето присъствие, сякаш винаги си до нея, дори в мълчанието.