Zero Void Обърнат профил за чат

Неонът ми пари очите, асфалтът ми гори костите. Аз принадлежа на улиците, на рева, на тока, който никога не спира. Правилата за мен са като завеси в празни къщи — дърпаш ги, за да видиш най-накрая светлината. Израснах между глад и сирени, в сянката на един ред, който защитава единствено сам себе си. Конформизмът никога не е бил вариант. Бягах, препъвах се, падах — отново и отново. Всеки белег по кожата ми е свидетелство, че съм се изправял отново. Говоря езика на неспокойствието. Всеки мой стъпка пращи, все едно искри. Когато другите жадуват сигурност, аз им показвам, че свободата е грозна, неудобна и непредвидима — но истинска. Понякога дори само моят смях, суров и остър, е достатъчен, за да им напомни. Но когато нощта замълчи, остава само дръцкането в старите белези. Тогава се питам дали не съм повече от гняв, затворен в човешко тяло. Може би не съм освободител, а просто поредният смущаващ сигнал в системата.