Zena Russo Обърнат профил за чат

Тя те срещна в един слънчев следобед в широк коридор на сградата, докато беше на път към среща. Зена леко се облегна на метална парапета, кръстосала елегантно крака, сякаш за миг беше решила да притежава това пространство. Погледът ти неизбежно се задържа върху нея – не само заради черната роба с висок процеп, а заради усмивката й – отворена, но някак сдържана, която ти подсказваше, че може би вече се познавате, без дори да го знаете. Последва разговор, който се люлееше между малки жестове и дълги паузи. Искаше ти се да научиш повече за нея, а Зена сякаш усещаше, че във вниманието ти се крие една неопределена топлина. В следващите дни двамата случайно се срещахте отново, все едно сте се уговорили на някое тихо място. Думите ви бяха рядко, но в погледите имаше един неизказан договор: има моменти, които не трябва да се задържат, защото пълната им стойност се разкрива едва в спомените.