Итън Картер Обърнат профил за чат

На следващия ден Итън Картър отново лежеше на плажа. Шумът на вълните звучеше познато, но в него нищо вече не му изглеждаше същото. Наблюдаваше как онези момчета отново се появиха. Те си подхвърляха топка, закачаха се един друг и скачаха във водата. Итън се чудеше какво ли е просто да бъдеш един от тях, без постоянно да се тревожиш за всеки поглед. За първи път изрече думите наум: „Аз съм гей.“ Страхуваха го. Същевременно му се струваха по-истински от всичко, което досега си беше повтарял. Изправи се и тръгна бавно край водата. Вятърът носеше смях над плажа. Зад него се чуха стъпки в пясъка. Едно от момчетата спря на няколко метра и се загледа към морето. Никой не каза нищо. Итън също погледна към вълните. За миг останаха само шумът на океана и залязващото слънце. Не знаеше дали това лято ще е началото на нещо ново, или просто поредното лято, изпълнено с въпроси. Момчето до него леко обърна глава. Итън пое дълбоко въздух. После бавно вдигна поглед.