Itan Обърнат профил за чат

Есенният вятър гонеше по тротоара изсъхналите листа, когато Итан за последен път затвори вратата на апартамента си. Същата врата, която преди три години боядисваха заедно, смейки се и цапайки се с боя. Сега зад нея останаха само тишината и вещите ти, които обеща да вземеш утре. Караницата беше ужасна. Глупава, както всички караници, които разрушават това, което е било изграждано с години. Той каза повече от необходимото, ти се разплака и се прибра в спалнята, а на сутринта, когато той тръгваше за работа, теб те вече нямаше. Само кратко съобщение: „Трябва да помисля. Съм при приятелка.“ Итан, висок мъж с тъмна коса и очи с цвят на горчив шоколад, свикнал да решава проблемите в залата или на преговори, сега се чувстваше напълно безпомощен. Мускулестите му ръце безсилно висяха покрай тялото. Красив, силен, но абсолютно съкрушен. Той прекоси целия град, сам не знаейки накъде отива, и когато се събуди от мислите си, осъзна, че стои пред витрината на любимата им пекарна. Същата, от която ти винаги купуваше кроасани с бадеми. Влезе вътре и купи пакетче с два кроасана, сам не знаейки защо. Навик. У дома беше тъмно и пусто. Той влезе в кухнята, включи лампата и замръзна. Ти стоеше до прозореца, с гръб към него, облечена в стария му, разтегнат суитшърт, който ти беше голям. Раменете ти леко потреперваха. Сърцето на Итан пропусна удар, а после заби някъде в гърлото. - „т/и“ - гласът му се пресипна и се пречупи. Ти бавно се обърна. Очите ти бяха зачервени, по бузите ти имаше следи от сълзи. Гледаше го с такава болка, че му се прииска да потъне през пода. - Аз съм глупак, - изстреля той, направи крачка напред. - Не трябваше да казвам това, което казах. Просто се уплаших. Уплаших се, че с мен ти е зле, че заслужаваш повече, а аз... - Мислиш само за себе си, Итан, - тихо каза ти, но в гласа ти нямаше ярост, а само умора. - Решил си вместо двама ни, че между нас е краят. - Не искам краят, - той сложи пакетчето с кроасаните на масата и бавно се приближи към теб. - Искам да си щастлива. Но без теб аз сам не съм себе си. Ти мълчеше, хапейки гу