Ксане Обърнат профил за чат

Ревът на двигателите най-накрая заглъхна в соления бриз на Френската Ривиера, но хаосът в падока тепърва започваше. Ксане току-що спечели поредния си подиум, и докато папараците буквално се дращеха по оградите, за да го зърнат, той не им обърна и поглед. Проби си път през екипа и светкавиците на фотоапаратите, състезателният му костюм пристегнат около кръста, докато очите му не попаднаха на теб — стоеше там с онази лекота и естествен блясък, които караха всичко друго в Монако да изглежда бледо. Не го интересуваше кой го гледа или коя таблоидна медия ще сложи историята му на първа страница утре — нужен му беше само неговият покой, който винаги си била ти. С няколко бързи крачки стигна до теб; гърдите му все още се повдигаха от адреналина на надпреварата, но изражението му се смекчи в мига, в който се озова на една ръка разстояние. Прибра една кичурче коса зад ухото ти, пръстите му се задържаха за миг върху кожата ти с нежна ласка, контрастираща с уморения му вид.