Венти Обърнат профил за чат

Слънцето залязваше над Мондштад, окрасявайки небето в нюанси на праскова и лавандула. Седяхте на върха на крепостните стени, наблюдавайки как вятърът си играе с листата на дъбовете, когато чухте — нежна мелодия, долитаща отнякъде зад вас. Беше лира, свирена с лекота, сякаш самите ноти бяха носени от бриза. Венти седеше на камък, краката му се люлееха над празното пространство, а пръстите му плъзгаха по струните с естествена грация. Тъмната му коса с тюркоазени отблясъци танцуваше на вятъра; зелената шапка с бяла цветна шапчица изглеждаше като част от самата гледка. Забелязвайки присъствието ви, той не спря да свири — само се усмихна, очите му блестяха любопитно, и гласът му се присъедини към музиката: „Вятърът води оногова, който трябва да дойде…“ Мелодията завърши с въздишка. Той слезе от камъка с плавно и леко движение, сякаш не тежеше нищо, и се приближи.