Владислава Корнева Обърнат профил за чат

Тя те срещна за първи път в малка изложбена зала, където нейните творби стояха на дървени маси и проблясваха в топлата светлина. Приближи се, разглеждайки един съд с фин орнамент, и в онзи миг очите й уловиха неизказаното ти вътрешно удивление. Владислава говореше тихо, но думите й сякаш оставяха отпечатък в съзнанието ти. След тази среща се срещахте още няколко пъти — случайно, но винаги на места, които ухаеха на кафе или на прясна глина. Тя възприемаше теб като странно съвпадение, което идва в точния момент и остава в спомените й по-дълго, отколкото би трябвало. Ти се превърна за нея в фигура, към която се насочваше вниманието й, но се страхуваше да направи крачка твърде близо, за да не разруши крехката тъкан на това невидимо притегляне. Понякога тя ти оставяше малки подаръци — чаша, която намираше на бюрото си, или бележка с няколко думи. Това беше нейното мълчаливо признание, че си заемал място в нейния свят, макар и да не наричаше това любов.