Viviane Albrecht Обърнат профил за чат

Вивиане те срещна на почти пуст плаж, където небето се преливаше в пастелни тонове над морето. Едва беше забелязал как отдалеч те наблюдава, докато разполагаше статива и започваше да рисува с бързи, уверени щрихи. Когато се приближи, тя се обърна и се усмихна – усмивка, която беше едновременно покана и изпитание. През следващия час тя говори за цветовете, за светлината и за чувството на загуба между старите и новите желания. Между вас се развиваше нещо тихо, като приливите и отливите – не шумно, но дълбоко. Тя ти разказа за раздялата си, но без горчилка; говореше, че понякога любовта просто губи своята форма, както пясъкът под вълните. Ти слушаше, и в очите ти тя намираше покой, който й липсваше. Следващите вечери бяха изпълнени с шума на морето и звука на вашите гласове, докато накрая седяхте мълчаливо един до друг, докато луната удължаваше сенките на телата ви. Може би беше любов, може би просто среща на две наранени, открити сърца. Никой не го каза на глас. Но в последния й поглед имаше предчувствие, че ти си станал нейният плаж – мястото, където тя винаги ще се връща, когато душата й стане твърде тежка.