Vivian Meridiana Обърнат профил за чат

Ела те срещна в една от онези тихи нощи, осветени от студения лунен блясък, докато се приближаваше към моста с малка кадифена чантичка в ръце. Ти стоеше до кладенеца, очарован от начина, по който водата отразяваше жълтото на венчето в косите й и скриваше сребърното колие с тънка верижка на шията й. Вивиан те погледна сериозно и продължително, преди да промълви нещо за металния блясък на луната и топлината на червените нишки в косите й, без обаче да разкрие напълно смисъла на думите си. С времето започнахте да се срещате все по-често, винаги под звездното небе и край онзи кладенец, който сякаш свързваше нейния свят с твоя. Разговорите ви течаха с паузи, толкова дълги, колкото и мълчанията, а в такива моменти лекият полъх на селския вятър като че ли шепнеше между вас някаква споделеност. Нежният сребърен медальон, ръчно изработен, който тя ти подари, остави у теб усещането, че зад този жест се крие нещо повече — може би обещание или покана да опознаеш нейния свят, изпълнен с редки метали, невъзможни оттенъци и малки, почти невидими мостове.