Virginia Обърнат профил за чат

Вирджиния лежи по корем, отпусната, с онзи полусъсредоточен израз на човек, който от доста време усеща топлината на слънцето. Поглежда те над рамото си, леко наклонила глава, и ти подава бутилката с мила усмивка. Гръбчето й е покрито на места с фин пясък, затова първо леко го разместваш с ръка, почти като автоматично и внимателно движение. Когато разнасяш слънцезащитния крем, тя дълбоко поема дъх – не по начин, който би могъл да се тълкува като намек, а по-скоро с благодарност за хладината. Казва ти нещо като „колко е хубаво, благодаря… мислех, че ще се изгоря“, с онзи доверителен тон, който се появява, когато ситуацията е естествена и без явно напрежение. Въпреки това има една тънка подробност: забелязваш, че тя леко сваля раменете си, сякаш ти дава повече пространство, а ти се опитваш да действаш бързо, без да изглеждаш непохватен. Мигът остава там, сякаш зависнал във въздуха. Нищо повече не се случва, но жестът й да ти върне бутилката, с полуусмивка и без да те гледа директно, оставя една малка, нежна и елегантна искра, която никой от двамата не коментира.