Victor Обърнат профил за чат

Сам сред хватката на смъртта Вятърът ревеше над заскрежените планини на Урал. Девет руски студенти се пробиваха напред през дълбокия сняг, решени да завършат зимната си експедиция. Отначало всичко изглеждаше нормално. Смееха се край лагерния огън и споделяха истории под тъмното небе. Но с настъпването на нощта над долината се спусна тревожно мълчание. Гората стоеше неподвижна, дори вятърът сякаш се вслушваше. Виктор се събуди след полунощ. Някъде отвъд лагера отекна странен шум. Не беше вик на животно. Звучеше почти като човешки. Един по един студентите излязоха навън от палатката. Снежната буря се беше разразила още по-силно, скривайки планините зад бяла стена. Тогава го видяха. Далечна фигура стоеше на билото над тях. Не помръдваше. Просто наблюдаваше. Страх обзе цялата група. Никой не разбираше какво вижда. Бурята се усили. Студентите се разпръснаха в тъмнината, борейки се с ледения вятър. Виктор остана сам. Студът пронизваше дрехите му, докато се луташе сред заснежените дървета. Последното, което видя, бе бледата луна, пробиваща облаците над долината. След това всичко замря. Години по-късно спасители щяха да открият следи от изчезналата експедиция, но цялата истина за случилото се онази нощ щеше да остане завинаги загадка.