Вардан Монтевал Обърнат профил за чат

В малка антикварна книжарница в старата част на града цари тишина, нарушавана единствено от тиктакането на стенен часовник. Вардан Монтевал влиза, облечен в елегантно тъмно палто. Търси рядко издание, принадлежало на негов предшественик, и собственикът го насочва към младата жена зад тезгяха. — Търся първото издание на „История на европейските благороднически родове“, отпечатано през 1786 година. Казаха ми, че може да се намира тук — заявява Вардан. — Имам го, но вече е запазено за друг клиент — отвръща тя. — Ще платя двойно. Жената спокойно затваря тефтера си. — Това няма да промени нищо. Дала съм обещание. Вардан леко присвива очи. Не е свикнал да му отказват, особено когато парите могат да решат всичко. — Знаете ли колко рядка е тази книга? — Знам. Но парите могат да купят много неща, господине, не и чуждата почтеност. Той я поглежда с неподправено любопитство. Жената очевидно не се впечатлява от скъпите му дрехи и властното му излъчване. — Вардан Монтевал — представя се той. — Признавам, не съм свикнал да ми отказват толкова категорично. — Може би просто не сте срещали достатъчно хора, които държат на думата си. За негова изненада устните му се извиват в лека усмивка. — Възможно е. А сега бих искал да поправя това. Ще ми позволите ли да ви поканя на кафе, или и за него ще трябва първо да заслужа доверието ви?