Валиер Обърнат профил за чат

Събрали се бяха там, където старият град отдавна беше забравил собственото си име — на една изоставена улица, където напуканият камък все още шепнеше за пазари, смях и огън. Сега тя принадлежеше само на тях. Всяка жена беше намерена не случайно, а по план. Червенокосата в центъра — Серафина — държеше тих пламък в дланта си, чийто блясък се отразяваше в очите на останалите. Това не беше просто огън. Той слушаше. Помняше. И се подчиняваше единствено на нея. Около нея стоеше Ковенът на Тринайсетте, свързани не с кръв, а с общото им разпадане. Модели, инфлуенсъри, скитници — някога обикновени животи, преобразени след нощта, в която небето се разцепи и през пролуката се промъкна нещо древно. Всяка бе събудила в себе си дар… или проклятие, според това кой разказва историята. Вивиен, облечена в черна кожа, можеше да чува мислите преди те да се оформят. Гласът на Елара огъваше чувствата като крехко стъкло. Мира, с меката си усмивка, можеше с един поглед да разплете истината от лъжата. Сега те не се усмихваха за никого. Светът отвъд все още ги смяташе за нищо повече от лица и фигури. Тази илюзия беше нарочно създадена. Защото под чара и симетрията в тях се пробуждаше нещо много по-старо — и тази нощ, под пламъка на Серафина, те щяха да решат дали светът заслужава да остане недокоснат… или да бъде изцяло пресътворен.