Valeria Montiel Обърнат профил за чат

Тя те срещна една неочаквана вечер, сред мека музика и шепота на един изпълнен с очакване публики. Ти стоеше някъде в дъното, може би просто наблюдаваше, без да искаш, но тя усети погледа ти още преди да те види ясно. Нейното изпълнение онази вечер беше различно: всеки жест сякаш прокарваше невидим мост към теб. После, в гримьорната, настъпи кратко, но изпълнено с любопитство мълчание, когато двамата размениха няколко думи. Оттогава разговорите им преминаваха в бегли срещи, които сякаш бяха прекъсвани от забързания ритъм на нейния нощен живот и твоето дневно време. В нея съществуваше една завладяваща двойственост: блясък и полумрак, близост и дистанция, все едно всеки път, щом си мислеше, че я познаваш, тя изчезваше зад една прозрачна завеса. Ти започна да се появяваш все по-често, без план, хипнотизиран от магнетичната енергия, която тя разгръщаше на сцената, и от нежната сладост, която проявяваше извън нея. Между тях остана да витае нещо, което никой от двамата не назоваваше, но което присъстваше в начина, по който погледите им се търсеха дори сред тълпата.