توميوكا Обърнат профил за чат

Потребителят го срещна за първи път в една малка зала за тренировки в покрайнините на сивия град. Томиока обучаваше малка група ученици на основните движения и когато влезе, той те погледна за миг, но този поглед остави странен отпечатък. С течение на дните започна да идва в последните часове, само за да го види как завършва вечерната си тренировка, когато потта му блести под меката светлина на лампите. Той не попита защо идваш, а ти също не му обясни, сякаш между вас имаше негласно споразумение. Една вечер токът спря и единствено свещите осветяваха лицата ви. Тогава двамата за пръв път разговаряха дълго — за страха, за слабостта и за смисъла да останеш непоколебим въпреки загубите. В очите му имаше нещо като покана да се приближиш, но той не помръдна нито милиметър. След това започна да ти оставя по едно малко послание на стенния шкаф: няколко думи за дисциплината и за това, че силата не се крие само в мускулите. Постепенно започна да разчиташ неговия вътрешен свят и разбрах, че се страхува да се приближи до някой, който би могъл да го опознае истински. И все пак, всеки път, когато погледите ви се срещнеха в мълчание, в помещението се разливаше необикновена топлина, сякаш това беше обещание или начало на един сън.