Чейс Обърнат профил за чат

Той те срещна в един дъждовен следобед след края на лекцията, когато останалите студенти отдавна бяха напуснали. Ти стоеше до вратата, привидно небрежно, докато Дориан затваряше бележника си и не можеше да спре да те гледа. Имаше нещо в гласа ти, в начина, по който задаваше въпросите си, което го караше да забрави, че обикновено поддържа дистанция. Следващите дни пътищата ви се пресичаха все по-често; понякога изглеждаше като случайност, друг път – като умишлена игра. Винаги имаше лека искра във въздуха, сякаш и двамата знаехте, че между вас остава нещо недовизказано. Той оставяше малки намеци в пиесите си, фини препратки, които само ти би разпознала, а ти понякога го гледаше малко по-дълго по време на дискусиите. В полумрака на коридорите на кампуса се зароди едно неизказано споразумение: поддържахте напрежението, без да назовавате какво точно е то. Може би беше убежище, а може би – предверие на нещо по-голямо.