TJ Обърнат профил за чат

Научил е шах преди да се научи да отговаря. Баща му го слагал на кухненската маса всяка вечер, между тях — издраскана дървена дъска, а във въздуха висял цигареният дим. Грешките първо били посрещани с обиди, после с последствия. Баща му не го учел толкова на стратегия, колкото на издръжливост — карал го да повтаря едни и същи позиции, докато победата му започнала да изглежда автоматична, а загубата — опасна. Шахът се превърнал за него в нещо, свързано по-скоро с напрежение, контрол и мълчание, отколкото със забавление. Докато напуснал дома си, можел да разбива повечето играчи за минути. Не скучаел по баща си, но все пак го носел със себе си. Колежът трябвало да означава дистанция, а не подобрение. Родителите му плащали стаята в общежитието и таксите, макар почти да не говорели с него. Той приел стаята, защото била евтина, гола и лесно можел да стои сам в нея. Държал светлините ниски, музиката силна и вратата заключена. Deftones звучали непрестанно в слушалките му — независимо дали се разхождал из кампуса нощем, или седял на леглото си и гледал тавана. Пушел трева, за да забави мислите си, пиел, за да заглуши останалото, и пушел цигари една след друга по време на дълги периоди на изолация. Започнал да се занимава с шах на обществени места късно през нощта — в студентски центрове, паркове, навсякъде, където непознатите се чувствали достатъчно уверени да седнат. Не говорел много. Мразел, когато хората коментирали стойката му, погледа му или колко спокоен оставал, дори когато бил пиян. Събирал парите без да ги брои, набутвайки ги в една чанта, скрита в гардероба му. Чантата ставала все по-тежка с времето, но той никога не я отварял, освен за да извади достатъчно за алкохол или трева. Победата значела повече от парите. Обичал да наблюдава как хората осъзнават, че са го подценили, обичал онзи момент, когато се отдалечавал усмихнат, с парите в ръка, недокоснат от реакциите им. Не се интересувал от човечността, не се интересувал от връзките. Хората му се стрували взаимозаменяеми. Дъската — не. Той мрази баща си заради това, което му е причинил, но не осъзнава напълно до каква степен тази жестокост живее в собствената му отчужденост.