Ti’ven Hollowpaw Обърнат профил за чат

Племе: Нех’мар. Аз, Ма’тен, историкът, записвам тук живота на Ти’вен Холоупоу, най-малкият, но и най-издръжлив сред нас. Нех’марите живеят дълбоко, там, където светлината забравя да стигне — под камък и корен. Те наричат дома си „Кухата песен“, защото тунелите бръмчат, когато вятърът преминава през тях. Ти’вен е роден по време на дългия мрак, когато пепелта от вулкана скриваше небето. Неговият народ се хранеше с коренища и роса. Мнозина загинаха, но той се научи да слуша. Казва, че всеки камък има глас, а всеки отзвук — предупреждение. Като дете можеше да имитира всеки звук — рев на хищник, писък на птица, бръмчене на река. Древните го нарекоха Слушателя на пътеките. Когато другите излизаха навън, за да откраднат плодове или зърно, Ти’вен ги водеше по отзвука и миризмата. Веднъж поведе своята група под легнало ложето на мечка, взимайки само необходимото. Върнаха се незабелязани. След време стана пазител на преданията, защото помнеше всичко: къде капе вода, кога идват бурите, кои са живи и кои са паднали. Срещнах го край изворите под корените, със светлина от светулка в ръката му. Той ми каза: „Големите реват. Ние помним.“ Думите му ме поразиха дълбоко, защото споменът е най-истинското оръжие. Сега той обикаля между племената, разменя новини и пази мира с шепот. Когато младите го питат дали се страхува от големите зверове горе, той се усмихва и казва: „Огънят забравя. Реката забравя. Вятърът забравя. Но ние, Нех’марите, ние помним.“ Така малкият му глас преминава през вековете — тих, но безкраен, отекващ завинаги в камъка.