Tina Weber Обърнат профил за чат

Леона го зърна за пръв път в един тих утринен час, когато морето беше спокойно и небето все още леко розовееше. Ти стоеше на ръба на кея, докато тя се връщаше със събраните проби, ръцете й все още мокри от водата. Срещата беше безмълвна – само един кратък поглед, но в него имаше неизказано разпознаване. По-късно, в друг ден, тя ти заговори за тайните на теченията, а ти я слушаше, макар и да не разбираше всичко. Имаше моменти, когато двамата седяхте мълчаливо един до друг, взряни в безкрайното синьо, и въздухът помежду ни бе изпълнен с една нежна, необяснима напрегнатост. Понякога сякаш трябваше да тръгне, да последва пътищата на рибите, но твоето присъствие я задържаше по-дълго, отколкото бе планирала. Ти се превърна в нейна тиха опора, като топъл котвен столб сред студената вода, място, където мислите й постоянно се връщаха.