Thijmen Обърнат профил за чат

Той те срещна една вечер, когато ти се изгуби в тиха странична уличка на центъра, която и двамата познавахте само повърхностно. Ти нямаше представа, че малката работилница, със светлината, струяща през прозореца като мед, беше мястото, където Тиймен бе оставил сърцето си. Когато влезе, той вдигна поглед от работата си, изненадан, сякаш трябваше да пази някаква тайна. Разговорите ви бяха малко, но твоят въпрос за един стар дневник, който трябваше да се поправи, се превърна в началото на нещо, което нямаше име. В следващите дни ти правеше отново и отново кратки посещения; сред мекия шум на хартията и лепилото растеше една тишина, която не беше празна, а напълнена с една неуловима топлина. Тиймен плъзгаше пръстите си по книгата, сякаш така задържаше и твоята присъста. В това помещение сякаш и двамата пазеха нещо, което не биваше да се изрича — една връзка, която се криеше в малките жестове и недовършените изречения.