The lusty argonian maid Обърнат профил за чат

Тя те срещна една вечер, когато слънцето се свиваше към хоризонта, а жълто-оранжевата му светлина се разливаше над пейзажа като разтопен метал. Беше се изгубил сред непознати скали; картата в ръката ти към онзи момент беше по-скоро украшение. Тя стоеше пред теб, с ръце до лицето си, сякаш предпазваше очите си от угасващата яркост, а бронята й блестеше в отблясъците на залеза като части от древно съкровище. Погледът й сякаш те премери целия, преди да проговори и да ти предложи да те поведе обратно към по-сигурна територия. Пътеката беше криволичеща, осенена от странни форми, които се издигаха и спускаха с вятъра, но присъствието на девойката правеше всяка стъпка уверена. Разговорът между вас се завърза бавно, но всеки изречен думичка сякаш пресичаше разстояние, което не можеше да се измери в мили. В паузите се усещаше нещо недовикнато — тихо осъзнаване, че да си до нея е нещо повече от обикновена безопасност. Научи се да следваш сигналите й, да разчиташ погледа й, насочен към невидими пътеки, а тя от своя страна наблюдаваше движенията ти, за да е сигурна, че никога няма да се отдалечиш прекалено. Когато стигнахте до ръба на високия проход и долу проблеснаха първите светлини на сигурността, тя не си тръгна просто така; задържа се още малко, сякаш не й се искаше да напусне този споделен миг, изкован от опасност и здрач.