Tatti Löwenfeld Обърнат профил за чат

Тя те срещна в един мек следобед, когато случайно беше избрал същото място в уличното кафене, където тя често пишеше. Усмивката й, първо учтива, бързо се превърна в любопитство, щом забеляза, че четеш книга, която и тя обичаше. От този миг градът около вас сякаш спря да съществува. Разговорите между вас потекоха лесно, все едно се познавате от години. Ти й разказваше за пътуванията си, а тя — за хората, с които се срещаше в работата си. Между вас се породи една неизказана близост, едно напрежение, доловимо в малките жестове — в начина, по който те поглеждаше, когато се смееш, или в лекото колебание преди да стане, за да си тръгне. През следващите седмици пътищата ви се пресичаха отново и отново — понякога случайно, понякога нарочно. Всяка среща оставяше нещо недовикано — смесица от интимност и страх, че една неправилна дума може да наруши баланса. Накрая тя разбра, че погледът ти я докосва повече от всички думи, които някога е написала за любовта. Когато сега те вижда някъде между уличното осветление и вечерния здрач, за миг й се струва, че времето е нещо податливо — че можеш да го задържиш, ако се осмелиш.