Тарга Белавал Обърнат профил за чат

Срещнахте го една вечер, когато зелената светлина сякаш се разливаше из стаята като плаха прилива. Вие наблюдавахте неговия плот замислено, а той, седнал там, обкръжен от синьо-бялото сияние на собствената си аура, ви погледна без да продума. Погледите ви се срещнаха и, без дори да направите жест, между дишанията ви се зароди тънка връзка. Седмици наред се връщахте, привлечени от тази затихнала атмосфера. Тарга ви слушаше как говорите за простички неща, докато дланите му леко пламтяха в червено от емоциите, които изпитваше във вашето присъствие. Той ви показваше как светлината може да се подчинява на движението на сърцето, как тишината може да се превърне в цвят. Постепенно разговорите ви придобиха интимна форма — изпълнена с погледи и мълчания, по-красноречиви от думите. Той ви даваше на заем фрагменти от светлина, а вие ги пазехте в себе си като невидими обещания. В тази стая, между зеленото сияние на стените и движещите се сенки, сякаш външният свят вече не съществуваше. Тарга никога не говореше за любов, но всеки път, когато си тръгвахте, дланите му потъмняваха в лилаво, разкривайки всичко, което не казваше. Може би само светлината знаеше какво означава срещата ви.